Ето официалния сайт... чууууууууууууууудно място... следващия ми килт, ще е посветен на него... скоро ще имам и лични снимки, но понеже са много и... отнема време.
Сутринта тръгнахме раничко - естествено не хванахме първият влак, но... винаги има Старбъкс, в който да изчакаш... едноименното кафе успя да ме отврати от себе си - тук Старбъкса е по-вкусен... Времето беше никакво, така че се притеснявах доста до къде ще я докараме... отново не знаех къде отиваме и тук е момента да благодаря на Митака и Споун за перфектната организация... намираха най-якия изход от всякакви ситуации и то без допълнителни емоции... просто нямам думи... Във влака на отиване беше блъсканица. Успяхме да намерим място само за Ева, но тя настояваше да седи с мен, затова седнахме двете. Представете си ?-та ми когато на една от спирките се качи един плешив чичко и каза "Екскюз ми, ма седите на мястото ми"... и станахме...та... със закъснение от графика пристигнахме в градчето на моят любим Роби Уилямс - Сток-он-тренд... Естествено всички автобуси за парка бяха заминали, затова ни посрещна един човечец и ни предложи такси... Особеното беше, че човечеца си изглеждаше доста по-достоверен и искащ да ни помогне от тези, които сме свикнали тук да предлагат помощ по гарите... не ни се чакаше час за автобуса и се качихме на такси... на две таксита... тук за първи път изживях обратността на англичаните... аз, дето не съм шофьор се шашках на моменти от къде излизат тези коли срещу нас... и подвиквахме на приятеля, който се возеше там, където сме свикнали да е шофьора да кара по-внимателно lol и... така :)
Пристигнахме в парка, а времето беше все тъка мъгливо. Много се притеснявах за вечно разболяващото ми се дете, а Ивче услужливо реши да спи - няколко часа, завита с дъждобран, та... ми спести притесненията за нея поне... Все пак благодарение на тази мъгла успях да си представя Англията, която винаги съм си представяла... тръгнахме по алеите в големия парк и на едно място видях едно езеро - голямо, с надвисено над водата дърво... и си помислих "да, такава очаквах да е Англия"... обърнах се на другата страна и видях съвсем автентичен огроооомен камънен замък - със все поляните и невероятно интересните дървета... реших, че трябва да вляза в замъка, изведнъж ми се прииска нещо страшно - с оглед на бъзливата ми натура не знам от къде дойде тази ми прищявка, но тръгнах да влизам в "Замъка на вещицата", притова даже и с Ева. Е, не ми отне дълго да се освестя и да изляза преди да се чудя кой да успокоявам по-напред себе си или детето от разните дивотии, но... все пак опитах:) Направи ми впечатление, че за разлика от тук големите играчки на стрелбищата наистина се печелят - доста хора се разхождаха с гигантски динозаври, зайчета и ни нам кво си... Времето продължаваше да е кофти, а Ева огладня, затова се забихме в БУРГЕРКИНГ... аз пропуснах, но се опитахме да пробутаме на Ева картофките и... представете си гордостта, която се разля от мен когато получих отговор "Няма да ги ям - това е Мак доналдс, а мак доналдс продава лоша храна и хората ги боли коремчето" йе йееее... знаем си урока... Качихме се на един лифт и започнахме да разглеждаме всичко отгоре... изведнъж времето като че ли се проясни - така за минути. Избрахме си една пиратска спирка и слязохме... започнахме да обикаляме пиратското селище - кефихме се на разни хора, дето се пръскаха от кораби, на разхождащите се спокойно патици, возихме се на разни неща, после попаднахме в градчето на духовете. Времето вече беше топло и слънчево и настроението ни съвсем се повиши. Реших все пак да се поуплаша и да се кача на влакче, минаващо през тунел с чудовища, но пак се върнах - изпратих Дарин и Ева да проучат как е... на това му викам майка... супер се притеснявах ОТВЪН, но като се появиха се оказа, че Ева е била много смела и е застреляла камара чудовища... за да се накажа минах и аз през влакчето - страшничко си беше... луда работа - за какви неща плащат хората... след това се заразхождахме по алеите на града на духовете... тази разходка ще остане в спомените ми като едно от най-най-най- прекрасните семейни преживявания. Тогава се чувствахме толкова заедно и единни... много яко беше... Снимахме се с разни статуи на страшни приказни герои, от които излизаха плашещи шумове... Ако май диър скоро се сети да ми ги даде ще публикувам и снимката, която Ева направи съвсем професионално на мен и Дарин - толкова ни е пораснало детето... супер, супер, супер... Другото нещо, което ме израдва беше, че Ева се изкефи на детското скоростно влакче и се вози ли вози... навъртяхме на него поне 6 рунда... за мой най-голям ужасТ... после бяхме във фермата - качихме се на една лодка и четирмата и поздравявахме животните, които срещахме докато плувахме със звуците, които те издават. Голям смях... галихме магарета, поздравихме зайчетата и английските кокошки... возихме се на трактор... ох толкова беше забавно...
После ходихме да разгледаме истинските бързи влакчета... мноооооооого луди хора има... Имаше едно, което те пуска от 20 метра право надолу с главата и те забива в земята, от където излизат пушеци... после те изкарва някъде си... абе... Едва успяхме да обясним на Евата, че още е малка и няма как да се качи на него... на кого ли се е метнало щурото ми дете:)
На връщане отново бяхме с таксито, Ева отново искаше картофките от мазната риба с картофки (това дете определено има предпочитания към вегетарианската храна за радост на мама и ужасТ на тата), къпахме се С КОСАТА (това е лаф на мойта къдрава щерка, която отскоро не изпитва ужас от къпането на коса и успяваме някак да я излъжем) и... измихме татуировките, щото се оказа, че тя на тръгване за Англия решила все пак да не ходи грозна и се татуирала:) и легнахме за няколко часа, защото в 4 трябваше да хванем автобуса за Кардиф:)
PS. след като днес Ева се тутуира наново, татуира и Бъз светлинна година открихме, че инструмента, с който върши всички тези поразии е перманентен жълт маркер и тъй като нито аз, нито баща й имаме такъв направихме мини разследване и се оказа, че си го е прибрала от студиото на Петето и Евгени, когато водихме Любо да го татуират... Петенце, извинявай! Ще го върнем при първа възможност... сега обаче ни се отдава възможно най-показателно - примерния вариант за лекция на тема "Как не трябва да се взимат чужди работи особено без да си попитал"... и ще те инструктирам да ти е било много мъчно за маркера когато Ева ти го връща с извинения... пожелайте ни успех
Този чичка трябваше да го ритнеш по г.....за. Простаци. Ама англичаните са си студенокръвни. Важното е, че ми направи едно душевно харакири преди лягане. Еееее, няма повече. Искам още да чета!
ОтговорИзтриване