сряда, 13 октомври 2010 г.

Part 3 Cardiff, lovely Cardiff 08.10.10


И така... както споменах пристигнахме в Кардиф около... май беше 11. Както очаквах 5 часовото пътуване с деца в автобус беше най-голямото предизвикателство, което ни се случи... Но пък Кардиф обещаваше много от самото начало. Слязохме от автобуса и се озовахме пред един огромен зелен парк... с оформени храстчета - красота... Походихме малко и хоп - на централната - точно като в Кристиансанд - същата подредена архитектурка с място за всичко (все пак Кристиансанд си остава най-ама най-любимият ми град)... навсякъде табели "To let", навсякъде къщички, подредени една до друга. Тук открих как не си гледат в прозорците тези хора при положение, че къщите им са една до друга - просто там, където едната има прозорец, другата има стена... както и да е - открихме хостела Номад:) хубаво местенце... така и не разбрах как стана така, че стаята до която беше нашата я боядисваха сутринта, а вечерта вече си имаше наематели... оказа се, че не бяхме единствената българска групичка - това открих на закуска (и в този хостел имаше безплатни закуски), но за тях ще разкажа по-нататък... Тааа настанихме се и веднага поехме да разгледаме по-отблизо търговската улица... Така де, не може да се живее само с храна за душата:) извоювах си няколко минути на саме с мен си (милият ми мъж и бате Вико поеха щафетата) и... хайде в Спорт директ, Некст, Хенес и Мауриц... НО представете си нищо не си харесах... това просто не мога да го повярвам, но нещата, които съдържаха тези магазини бяха или безбожно скъпи (и не чак толкова неустоими) или безбожно грозни... това определено ми се случва за първи път, но май ми хареса. Нищо не си купих - само боксерки за Ева, щото тук й търсим и все не намираме хубави... както и да е, доволна от непазаруването намерих другите три крайника на семейството, а Дарин направо се шашна като му се явих с празни ръце :))) В Кардиф наблюденията ми от англичанките и англичаните се засилиха - няма по-стилно облечени жени - обръщах се като някакъв разгонен тийнейджър, за да ги огледам и... няма по-гейски изглеждащи мъже - ужааааааааас, отвраааат... ако си спомняте поста ми за онази мъжка риза на розови цветчета - това е само началото... мъжете стават все по-женствени... то не бяха деколтета, то не бяха перчеми... честно казано, това е нещо, което много, ама много ми се ще да забравя. Десерта по темата за гейски изглеждащите мъже ми биде сервиран пак на закуска, когато двама седяха на рецепцията единият с розво потниче, черен скъсан познайте къде клин и дънкова поличка... Englishmen - too gentle to be men. След разочарованието по магазините се прибрахме, постояхме вкъщи и пак излязохме - щракахме ли щракахме прекрасни готически сгради, после кривнахме по една уличка, която не знам защо ми хареса... ходихме, говорихме си - беше толкова... семейно и прекрасно... и по едно време поглеждам - КИЛТ ШОП ей така, от нищото... два магазина по-навътре - ОЩЕ ЕДИН, малко по-натам ПАК... естествено бяха затворени, но... не се наемам да опиша вълнението. И в същото време знаех, че нещо ме доведе до там, а въобще не съм се и надявала и то точно тук, в Кардиф - представях си как намирам малък сладък килт магазин в Лондон, нищо не очаквах от тук, пък то какво стана... Върнахме се и зачаках сутринта:) Междувременно си взехме чипс с дип, който после щеше да нахрани и цялата група на Шаро:) В хостела си направихме парти на земята... и Ивче участва и беше много забавно. На другата сутрин слязохме за закуска и несемейните, които излизали вечерта след мача и ни разказаха за "нощта на разгонения хипопотам" - пълно било с дебели женки чакащи само някой да им каже "хай", за да му скочат... забелязах една дооооста сърдита мацка, която в последствие се оказа естествено от другата българска група... те незнайно как успяха да запушат едната тоалетна два пъти за по-малко от 12часа... ма чалъм си требе, доста се бяха постарали със салфетките... както и да е, опаковахме и тръгнахме към заветния шоп



Хора, тооооооооооолкова беше яко... магазинчето не беше кой знае колко специално, но атмосферата, въздуха, продавачките... Разказх им за нашето бъдещо Пач сдружение и те слушаха и се радваха... освен положителните емоции, обаче пак почти нищо не си взех. Е, освен подарък за Теа, разбира се:Р. В другите два се депресирах - то не бяха платове, то не беше чудо. Аз естествено смазана от гигантския избор си купих по малко от едни от най-обикновенните, но... както и да е, важното е че бях там...
След още няколко часа обикаляне и опити да обясня на продавачите по разни железарии какво е "pig tail" демек търсехме свински опашки за багажа и за борда ако единствената ни налична се скъса lol си тръгнахме от Кардиф за дъъъъъъъълго чакания Лондон...

4 коментара:

  1. Анонимен21.10.2010 г., 22:27:00

    За начина ти на писане, после... Ох, ЗАВИЖДАМ ти за магазинчетооооооо

    ОтговорИзтриване
  2. Какво му е? Напоследък всички обсъждат начина ми на писане (cry)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен21.10.2010 г., 22:55:00

    Е, сега идвам от другия пътепис и там ще ме ппрочетеш като анонимна, защото нямам блог. Тъкмо това ти писах.

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails