Не, няма да пиша колко заклет пушач съм, колко се радвам, че пуша, как е прекрасно кафенцето с цигарка и т.н. Това се лъгах 13 години... Вече от 5 месеца и кусур съм непушач и изживявам всяка секунда, всяко вдишване като все едно не съм живяла до сега. Гледам дъщеря си с чиста съвест и вдигнато чело. Преди въпросните пет месеца (имам чувството, че са много повече) случайно или не съвсем спрях цигарите. Какво ли не чух по мой адрес - лекар ме уплашил, надебеляла съм, погрозняла съм...
Истината е, че се РОДИХ.
След като направих тази огромна крачка сякаш в мен се отпуши нещо, което бях държала здраво завързано през всички тези години. Преди все си повтарях: "Да, трябва да живееш здравословно, но... пушиш..." и ето дойде момента, в който нямах причини да се обвинявам или спирам да правя това, което наистина искам със себеси.
Случайно или не, попаднах на място, където ми препоръчаха книгите, които ме хванаха за ръка и ми разшифроваха А-Б-то на онзи, по-добрия - "здравословния" живот.
Случайно или не се оказах с двама прекрасни колеги вегетарианци в офиса, които ме вдъхновиха и водиха по пътя на израстването ми до немесоядно.
Случайно или не открих най-прекрасния преподавател по йога, който подреди и систематизира откъслечните ми опити да се занимавам с това изкуство.
Случайно или не попадам на множество блогове и форуми, които за мое най-голямо удивление ми показват, че не съм ни най-малко сама...
Случайно или не попаднах на един прекрасен диетолог, който ми показа пътя към себеуважението и "попълни колекцията ми" от филми и книги.
Сега, когато се връщам назад и си спомням какво преминах осъзнавам, че нищо не е било случайно... просто прекалено дълго съм го отлагала.
Не беше лесно, но не защото ми се е пушело или подобни глупости, с които тютюневите компании промиват мозъците на горките пушачи, а защото пред мен се откри една цяла нова вселена, която плашеше с необятността си.
Но малко по малко, четиво след четиво, филм след филм започвам да се превръщам в нещото, което дори и не съм мечтала. Прекрасно е, когато някъде попаднеш на някаква връзка с предишни мисли и дерзания и откриеш колко си се развил за нищожен период от време.
Зная, че тепърва ми предстоят много битки, за да възстановя тялото, което съм изтезавала 13 години, но зная също, че ще успея, че съм на прав път и... че не съм сама!
А всичко започна от скапаното тъпо пушене...
Със следващите две филмчета ви поздравявам... моите първи мирогледо-променящи...
The Story Of Staff
Eye on the Vaccines
Няма коментари:
Публикуване на коментар