понеделник, 16 февруари 2009 г.

Защо отказах месото...

Както споменах в предишната си статия това стана благодарение на благоприятното стечение на обстоятелствата и неизменния ми късмет. Никога не си го бях поставяла за цел, нито пък съм осъзнавала какво всъщност причинява тази храна на организма. Попаднах на едно филмче, което ме разтърси - много преживявам страданието...

Това е представяне на филма, който постави моето начало (можете да го видите ако проследите линка на Our Corrupt world):

Earthlings

След първоначалния ми шок от това колко страдание изяждам, ядейки месо дойдоха и фактите... хората не са създадени да ядат месо - целият ни храносмилателен тракт не е устроен да преработва бързо токсикиращото се месо, зъбите ни (с изключение единствено на кучешките) са зъби на тревопасни... и пр. и пр. факти.

Вече четири месеца не съм вкусвала месо и не ми липсва, от човек, който е консумирал месо с всяко ядене станах немесоядно... явно ми е било дошло времето. Що се отнася до промените в организма ми, то те не бяха леки. Заради обрата, който настъпи в мен кожата ми се промени, стана нечиста, имах сенки под очите... няколко месеца измъчвах семейството си с ненужни препирни и упреци... сега зная, че съм попаднала в капана на "егото" - нещо, за което не бях чела и съответно не очаквах. В общи линии този период беше по-труден от това, което до този момент в продължение на 13 години мислех за най-голямото изпитание (отказването от цигарите - което в крайна сметка стана с лекота и като на шега...)

Отказването от месото при мен криеше и още един капан - не можех да повярвам, че някакъв си зарзават може да те наяде колкото кюфте, че някаква си ябълка може да те наяде колкото баничка... затова консумирах огромни количества и... напълнях с 8 кг.

Представете си на фона на погрозняването, скандалите, които сама си създавах и дебелотата как се чувствах... дупка... не се отказах, обаче... не зная как и защо, но и за миг не ми хрумна да се върна към стария си начин на живот... продължих да чета литература за хранене, начин на живот, самоусъвършенстване... Някои от нещата, с които експериментирам все още не се получават, все още не мога изцяло да се откъсна от вафлите и шоколадите, но не мисля да се отказвам да опитвам. Промяната на вкусовите възприятия е дълъг процес... въпроса е да знаеш къде искаш да отидеш и да не се отказваш. Сега - дори само 5 месеца по-късно вече светлината в тунела ми се разширява. Гледам кафето и се чудя как не съм могла да живея без него... (ако не пиех кафе половин ден започваха зверски главоболия - откакто не пуша и не пия кафе не ме е боляла глава)

Когато приключа успешно някоя прочистваща процедура (гладуване, сокотерапия, билколечение и пр.) и усещам тържеството на разума над тялото зная, че съм на прав път и се обичам за това, че издържах, обичам това, в което се превръщам, обичам милите ми близки, които не се отказаха да ме подкрепят, когато се бях самозабравила. Няма друго такова чувство...

Ще се опитам стъпка по стъпка да описвам нещата, които правя със себе си и ще се радвам, ако съм полезна на някой друг, тръгнал по този път... а той е дълъг... но си заслужава...

1 коментар:

  1. Да,съгласна съм. Мисля си, че е от изключителна важност нагласата, а и да не изкючваме и практики, който би следвало да се прилагат при прочистване не само на тялото, но и на духа. :)
    Важни са и мислите, когато правим всичко това.
    Поздрав за волятa!

    What we think, we become.

    rara

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails