събота, 28 февруари 2009 г.

The Call of the Wild

Или... как се сдобих с Хана!
Бързам да уточня - Хана е нашата прекрасна палатка... просто вярна на традицията да давам на всичко имена този път не се главоблъскам да друго име освен това, което пише на самата Хана:) то е достатъчно красиво.
Та... вчера беше Свети Паралей... дъъълго го чаках и почти бях разпределила това, което щях да получа. Вечерта си тръгнах пеша от работа, защото много обичам да ходя пеша... цели два дни ме гонеше едно "savner Norge" (носталгия по Норге) настроение и всичко се изкривяваше покрай него. Този път обаче беше малко особено, защото гледах някак анализиращо на нещата. Вместо просто да съм тъжна и да си рева знаех какво си мисля, защо си го мисля и че трябва в крайна сметка да насоча така енергиите си, че да излезе нещо хубаво от цялата работа.
Та... тръгнах си от работа пеша. Въздухът беше мек и беше хубаво. Като начало реших, че трябва да се извиня на любимия ми мъж за отвратителното си поведение (естествено) с нещо сладичко. Отбивам се до един банкомат и тегля малко парички. Като си тръгвам, обаче виждам как един младеж се забърза към банкомата веднага след мен. И... познайте какво си помислих... Трябваха ми няколко преки до следващия банкомат, че да си изтегля всички така дълго чакани парички.. така де, нямах желание да си споделям заработеното с хора, които дори не познавам. Банкомата, виждате ли се оказа много близо до един мой любим магазин за "преживявания". И за части от секундата установих, че щерка ми има належаща нужда от спален чувал. Със спомените за последния ми прекрасен 1ви май 2008 - бяхме в с. Антон на палатки и огньове, със духа на почивните дни, витаещ във въздуха и обуславящ приближаването на следващия 1ви май се и спомняйки си обещанието, което си дадох на предишния да взема щерката следващия път се забързах към магазина. Там... супер естествено... Чувалчето избрах без проблеми, но... реших "само да попитам" за палатки. Какво нещо е да случиш на търговци... Обясниха ми всичко, показаха ми, занимаваха се с мен - нали съм везни - плюсове, минуси, това какво е, онова какво е... и накрая се оказа, че имали и зверски намаления. До толкова, че чувалчето се оказа един вид "безплатно". Като се прибрах в нас се порадвахме на пакетчетата и засглобявахме. Хана е прекрасна! Определено мога да я почувствам като дом, когато тръгнем с малката да обикаляме България - другото нещо, което съм си обещала, когато родих е да използвам всяка ваканция да посещаваме нови места... тази дългогодишна моя мечта е на път да се сбъдне. Или поне вече сме екипирани, за да я сбъднем. В момента в мен бушуват спомените от стопове, къмпинги и преживявания и честно казано нямам търпение до май.

Съответно песента, която звучи в главата ми е I Mai на Kari Bremnes (песента на линка е Togsang - Влакова песен и има връзка с прекрасния ми първи 1ви май). Поздрав!


1 коментар:

  1. Ох, ох....много прекрасно ми стана...пишеш много увлекателно...надявам се скоро да срещнем двете Хани :) на някоя поляна. Целуф*

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails