Най-сетне... Благодарение на една от поредните мои прекрасни щастливи случайности... Ох, как да започна?
Една дружка ми изпрати
статияНяма да давам мнение за нея... всеки сам може да открие своите истини в текста. Ето частта от него, която аз си избрах за начало на нещото, което се каня отдавна да направя - да започна да мисля по-позитивно, това е и единственото нещо, което иска милият ми мъж от мен... определено смятам, че той заслужава поне да опитам...
"Едно от най-интересните упражнения, които предлагам на такива вярващи, които правят по думите Ви „не особено добро впечатление”, е следното. Всеки ден в течение на месец записвай в отделна тетрадка не по-малко от петдесет точки на тема: „За какво благодаря днес на Бога, на хората, на себе си”. Понякога в началото е много трудно. Хората пишат много глобални неща... Но след това започваш да забелязваш неочаквани детайли: чистия въздух, утринната роса, усмивката на дете, мъничката безплатна услуга, сторена от непознат човек, вътрешната тишина на мисълта и чувството, радостта от вътрешната изпълненост след прочитане на молитвеното правило, нечаквания подарък, обаждането на стар познайник в минута, когато много се нуждаеш от подкрепа..."
Тук май е мястото да спомена, че се сещам и за учителката ми по музика, която казваше "Истински уважаващия себе си човек всеки ден трябва да си прави по един подарък - било то това да е голяма чаша топло кафе"
Да видим дали ще успея да открия толкова много, за което да благодаря и на което да се радвам всеки ден... все пак не мисля да ги номерирам, за да не изпадам в някакви детайли. Ще се радвам ако и други се включат към позитивният ми пост:)
Последна вметка: Дружката, която ми изпрати линка предложи да започна така:
1."господи, благодаря ти, че ми прати мъж-герой, който да ме търпи докато се раздавам за смешните проблеми на други хора и не обръщам достатъчно внимание на себе си, който се грижи за мен и дъщеря ми и ми вдъхва разум когато съм откачила"
и номер 2- "дарине, благодаря ти, че си мъж-герой...
- Определено преди всичко друго и над всичко останало благодаря на дядо Боже за Дарин... ако започна да изброявам защо... няма да ми стигне този живот...
- Естествено първо благодаря и на Мила за вдъхновението за този пост:)
- Благодаря на Ива, че още не напира да излиза
- Благодаря пак на Дарин, че е навсякъде около мен (в конкретната лежаща ситуация) и ми създава условия за лежане... колко му коства само той си знае...
- Благодаря за усмивката на Ева сутринта, когато се събудихме заедно - нещо, на което не мога да се наситя...
- Благодаря за ароматната свещичка, която си запалих (обикновенно решавам, че ме мързи и се лишавам от това удоволствие)
- Благодаря за умихнатото лице и целувката на мъж ми всеки път, когато му занеса кафенцето... благодаря и на машината за кафе, която скоро не се е чупила... (това може да звучи шматкаво, но е много депресарско когато ни лишава от прекрасното кафенце, което може само тя да направи)
- на себе си благодаря, че най-сетне след 3 години чакане се престраших да напиша в темата в bg-mamma за моето раждане във Вита... въпреки, че за разлика от повечето постове не блика от оптимизъм вярвам, че ще бъде полезен разказ за някой...
- Благодаря на баба за сърмичките и баничката, която ни изпрати за Коледа
- Благодаря на леля Тони, която въпреки всичките си задължения с трите си внучета намери време и дойде да ми донесе пратката от баба до вратата...
- Благодаря на мама, че въпреки лошото ми отношение към нея тя не се отказва да ми звъни непрекъснато и да мисли за мен
- Благодаря за камъчетата - сърчица, които получих като подарък в един магазин
- Благодаря на Иво Сиромахов за прекрасните книги, които е създал и които много ми помагат в "лежането"
- Благодаря на Каби, на който мрънках снощи и вместо да си почива се вдигна по нощите, вдигна и жена си и дойде да види защо съм се размрънкала... само нещата, за които мога да благодаря на него ще стигнат не 50, а 500, но... както и да е:)
Почивка... отивам за чай (за който също благодаря) и ще продължа...
- Благодаря на Пепи, който ми се обади вчера... припомних си тоновете положителни емоции и интересни разговори докато работехме бюро до бюро
- Благодаря на Светли, че не ми обръща внимание като му казвам, че е калтак и в същото време, че ме обича достатъчно, че да си позволя да го наричам така (и с още хиляди подобни)
- Благодаря пак на Светли, че преди три години, когато родих Ева заряза всичко и дойде от нейде си да види защо плача... не зная защо, може би защото пак съм бременна, но тази случка ми е непрекъснато в главата и не мога да не я спомена...
- Благодаря на Марийка за вдъхновенията... и за куклата Рара, която подари на Ева за Коледа - едва ли има играчка, заредена с повече положителна енергия от тази кукла
- Пак благодаря на баба за сърмичките - заслужават двойна благодарност - веднъж защото не мога да стана да си сготвя сама на детето в момента, втори път защото Ева всичките изяде и аз съм спокойна, че е сита...
- Пак на баба за безценните книжки, които подари на Ева и които тя обожава - на пук на всички 3Д и лъскави книжки, за които ние харчим толкова пари
- Благодаря на майката на Ели за прекрасните рецепти в напъните ми да се науча да готвя най-сетне, но най-вече й благодаря за телефонната консултация на връх Бъдни вечер на тема "как се прави питка"
- Пак на майката на Ели, защото като разбра, че харесвам кьополу не само ми праща, когато прави за тях, а и си прави труда да го украсява толкова прекрасно... представяте ли си какви хора има... (леле какъв съм чревоугодник)
- Благодаря на лелките и учителките в детската градина на Ева...
- Благодаря на Jo и Anne, че ми позволиха да се грижа за най-прекрасните деца (след моите, но те тогава още не бяха и в проект) и че ме научиха на толкова, толкова много
- Пак на тях, че не ме забравят... и за обажданията всяка коледна вечер... и за спокойствието, че винаги ще имам къде да отида и да съм си удома (нещо, което щеше да ми липсва ако нямах тях и Дарин, а разчитах на нашите).
- Благодаря на всичките си приятели... колкото и общо да звучи... че не ми се сърдят, че не им се обаждам с месеци и все пак като се присетя за тях са на линия...
- Благодаря на пътищата, които се отваряха и се отварят пред мен, за крайните точки до които ме довеждат, за изборите, които ме карат да правя...
С какво се захванах????
Не мога повече... За днес завършвам с Робърт Фрост...
The Road Not Taken Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;
Then took the other, as just as fair
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that, the passing there
Had worn them really about the same,
And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.
I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
two roads diverged in a wood, and I --
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.
