сряда, 13 октомври 2010 г.

Part 1 - Манчестър 06.10.2010


Даммм от къде ли да започна... Както знаете, с голееееми очаквания тръгнах към добрата стара Англия... Още в самолета заклещих една стюардеса да й обяснявам колко й се кефя на нейтив инглиш-а и как мечтая за това от време оно... за мое най-голямо учудване тя ме гледаше странно. Всъщност, така като се змисля всички непознати, на които обясних, че толкова време съм си мечтала за Англия ме гледаха странно...
Пътуването започна спорно - загубиха една миниатюрна, но много, много важна част от борда, който бяхме купили специално за това пътуване и щеше да изиграе огромна роля в тичането в следващите няколко дни... Ма нали сме си булгар - турихме му свинска опашка:) и взе, че се закрепи...
За добрия стар Манчестър нямах очаквания, защото ги бях оставила за Дарин. От летището направо запрепускахме към стадиона, защото имахме разходка с гид за 4ч. (е, разбира се стигнахме за тази в 4.30) и тук е мястото да благодаря на цялата група на Шаро за търпението, с което се отнесоха към нашето несмогване да ги догонваме с количката и детето. Почти навсякъде, където трябваше да гоним разписания хващахме следващия влак, рейс, тролей и т.н. заради нас. Просто такъв интензивен трип не е за семейства:) което хич, ама граааааааааааам не означава, че не се забавлявахме - точно обратното... насълзявам се като си помисля колко великолепни деца възпитаваме - без хън, мън - това беше изпитание за тях, както и за нас (възрастта:)))) и те се справиха потресаващо... само дето Ивче вече не ще пюрета, а иска като кака да яде, та ще трябва да готвя всеки ден... представяте ли си? с единия си зъб дъвче ли дъвче, а като предложа пюре съм свидетел на най-стиснатата уста на света... на мама голямото бебе... В тамошния трамвай се натъкнахме на една възрастна тамошна откачалка (белокос дядо), който естествено се залепи за мен и ми обясни на нейтив инглиш колко ми е яка щерката, как не трябва да й се карам, много да й се радвам, защото е прекрасна и т.н. Знаете ли, някак си на английски тези вмешателства в моите си работи ми звучаха далеч по-приемливи от това, на което съм подложена тук от баби и всякакви случайно срещнати на улицата компетентни хорица...
Та... криво, ляво стигнахме ДЪ стадиона... Снимахме, снимахме... постарали се бяха хората да угодят на феновете - всичко беше много, много организирано и спретнато. Гидът ни беше точно това, което съответства на общата представа за англичани - изправен, компетентен, любезен, но до там - хич не показа емоция, когато му казах, че сме от България, но отговаряше охотно на въпроси и охотно скръцна със зъби на някви цветнокожи, които въпреки забраната се опитаха да ходят на седалките, където не беше разрешено. Тревата на стадиона се гледа като... единственото, което ми хрумва е вица "косиш, поливаш, косиш, поливаш и така 300 години" няма такава трева... много е готина. Само дето подхранването на тревата сигурно коства обонянието на хората, които работят там. Смрадтта е нечовешка... сигурно се свиква... Оставихме количката на мястото, до където можеше да се стигне с количка, след което хората се бяха погрижили да ни я докарат до изхода - перфектна организация. Ще ви спестя подробностите в цифри, с които ни зпозна гид-а, защото това е изживяване, не може да се пресъздаде. Знаех това още от посещението на стадиона на Розенборг и много исках и Дарин да го изпита... всъщност затова и въобще тръгнахме. Най-готиния атракцион, беше, когато ни заведоха в съблекалните, където са окачени тениски на играчите на местата, на които седят и ни обясниха защо е точно това разположението, видяхме таблата, където се разработват тактиките, телевизора, на който разучават противниковия отбор, носилките, с които им оказват помощ... след това по стъпките на играчите минахме по коридорите и стигнахме до мястото, от което излизат на терена - самото ни излизане до пред терена беше съпроводено от шумни аплодисменти и обявяване на появяването на отбора... след това поседяхме и на седалките на играчите... Показаха ни видимостите от различните сектори, запознаха ни с благотворителната си организация, специалния сектор за хора с проблеми със зрението, за хора с проблеми с придвижването... Разходихме се в Мюнхенския тунел, направен в памет на загиналите футболисти при самолетна катастрофа (не помня коя година). Видяхме снимката, направена година преди катастрофата, на която всички загинали се бяха подредили в дясно... страшничко...
Тъкмо приключи обиколката, излязохме в заветния mega store и открихме, че манчестър юнайтедския телефон на мъж ми липсва. Не можех да повярвам, защото той си пази нещата, но... хайде тичане до охраната... Хората се отнесоха с невероятна загриженост... отвориха музея, тичаха до стадиона да го търсят... но явно телефона, който свири с мачестърския химн и десктопа му е с гореспоменатото лого просто е трябвало да си остане там...
Хостела ни беше невероятен... имахме си баня, беше топличко - Ева се паркира на втория етаж на кревата и не пожела да мръдне... забавляваше се. Все пак, жадни за Англия решихме да излезем... малко се разходихме - взехме класическите фиш енд чипс, което беше мноооого вкусна, но брутално мазна риба с пържени картофки, сервирани от класическите индийско изглеждащи люде, и се прибрахме. Между другото ако в някое заведение или където и да е обслужващия персонал не беше тъмнокож се чувствах някак странно. Явно до това ги е довело колонизирането - англичаните от филмите са на изчезване. В хостела имаше една невероятна тераса... хора, толкова хубаво беше... само дето тъкмо седнахме, отворихме си биричка и готови да вкараме време във фонд "и мама и тати са хора" децата решиха да опитат как се реве в хор, та... се прибрахме, къпахме и легнахме:)
Явно има какво да разкажа, така че ще има оделно разказче за всеки от като цяло прекрасните 6 дни в добрата стара Англия...

9 коментара:

  1. лелеее, не мога да повярвям, че ми даде желание да ходя в Манчестър хаха - за това място винаги съм мислила, че е ужасно, особено сравнено с южната част на страната, но явно и там има какво да се гледа
    с нетърпение чакам следващите разказчета
    и пардон за липсата на главни букви и точки, но ми е заседнал шифта...

    ОтговорИзтриване
  2. ето и аз ще пиша без главни тогава - не зради шифта, а защото ОБОЖАВАМ
    ох не знам... сравнено с метрото в лондон сигурно и най-гадното място на тази земя изглежда рай... но за него в парт 4 или 5 :)

    ОтговорИзтриване
  3. Че какво му е на ДЪ ТЮБ. Аз пък си го обичам, яко е. Именно там се усеща духа на града. Всички са забързани и целеустремени, не като у нас. Секи блеее и не му пука кога ще стигне на работа, ще закъснеее ли след обедна почивка и вобще айляк. Динамично протичат нещата, пък и виждащ огромно разнообразие от хора (професии, етноси ,религии, възрасти, доходи) и всички правят две неща - четат безплатния вестник и слушат айподо. Някак обединяващо, умилително. Вий парижкото е гадно, там хората пикаят, пълно е с клошари (от тия гадните, дето сами са си избрали да смърдят, не че нещо ги принуждава) и навсякъде има разни превзети мазни френски гейчета, дето се мъчат да се обличат стилно като англичаните. Но следващата ми визита в Обединеното кралство (макар и в необозримо далечно бъдеще) ще включи и Манчестър, разказът е много як и чакаме останалите части.
    Ама по-бързо, недей и ти като националната, дето ми прекъсваха секи уикенд чип енд дейл с гадния надпис "To be continued"...

    ОтговорИзтриване
  4. вече почнах ден 2, ма за тюб-а и гейчетата ще поспорим... даже работното заглавие на разказа ми беше English gentlemen - more gentle than men...

    ОтговорИзтриване
  5. Аууу, мноого идейно :)
    Супер :) Чакам и твойта гледна точка, хубаво е човек да пречупи и през чужда призма някои нещица, та да има баланс.

    ОтговорИзтриване
  6. Невероятно. Това си е подвиг да тръгнеш с децата си. И понеже , мило момиче следя твоя блог с интерес и съм те виждала как носиш малкото човече със сленг ли се казва, не мога да си те представя така и там. И.... много правилно. Не се отделяйте от тях. Когато станат големи, дори да не разбират всичко сега, особено за малкото, предполагам, ще им се явява т.н дежа ву.И съм сигурна, че никога няма да бъдат глезли. Таня

    ОтговорИзтриване
  7. И забравих да поясня, че съм присъствала на уъркшопа с Ана Долани и ти беше пак с малката сладурка. Възхищавам ти се, точно за това.

    ОтговорИзтриване
  8. :)))) ааа ние и на йога ходим заедно и къде ли още не:))

    ОтговорИзтриване
  9. Не само можеш да шиеш, но и така увлекателно описваш всичко, а досега само два откъса прочетох и искам и другите, а вече е късно, но ще ги изкарам докрай. Тръпка ми е. И имаш страхотно фино чувство за хумор. Чета и сама си се смея.Знаех си, че не трябва да те търся в хоби-пачуърк а директно в блога ти и хоппа - нашето момиче къде било. Имало е защо!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails